Непозната в България, Валдорфската* учебна система, се развива от 80 години в над 40 държави и решава много от наболелите проблеми на съвременното общество. Същата е сочена от ЮНЕСКО като успешен модел за средно образование.

Искаме нашите деца да отиват с желание на училище, където да придобият опит за важните неща в живота, а не да зубрят професорски дефиниции и самоцелни факти. Искаме да развият своите способности, а не да треперят за бележки. Искаме да различават хубавото от грозното, а не чалгата и кичът да са техни кумири. Искаме да растат разумни, уверени в себе си и никакъв “гуру” да не може да ги обърка и подтикне към самоубийство! Искаме да бъдат уважавани от своите другари, да обичат животните, растенията, а не да се мразят, бият и убиват. Искаме да обичат труда и да излязат от училище с професия според наклонностите си, а който иска и може да продължи във висше училище. Искаме…

Свикнали сме с държавното образование. Характерно за него е интензивното обучаване още от началните класове. То е непосилно за децата. Оттук идва необходимостта да взимат частни уроци. В резултат се научават множество факти от науките и никакви навици за здравословно живеене и за разумни отношения с хората.

На заден план остават въпросите: в училището само формули ли трябва да се учат, а навици за здравето, семейството и обществото да се придобият след като учениците “влезат в живота”? Как се отразява обучението на здравето на ученика? Може ли да бъде щастлив човек, който ”се е реализирал”, но е с увредено здраве? Глезотия ли е психическото здраве? Нарастващият брой деца с нервни заболявания, с високо кръвно налягане и др. болести задължават всички да се замислим за формите и методите на образоване!

Здравословното развитие на учениците е основна грижа на валдорфската педагогика. Ученето е превърнато в живеене сред приятели, в съответствие с естествените етапи в човешкото развитие, в придобиване на собствен опит за природните явления, навици за здравословен живот и отношения със своите съученици. Наред с това се то и придобиват знания в съответствие с държавните образователни изисквания (ДОИ). Общност от хора, които съпреживяват с децата на свои съмишленици ** красотата, преоткриват чудната хармония на света, проявяват своето усещане за нещата. Без да се притесняват от скромните си възможности, те се радват на всеки успех на своите приятели. Част от живия свят, чиито прояви те всеки ден описват и разискват; част от обществото, чиято древна душевност, вярвания, история и празници те изучават и празнуват наред с всички.

Пробуждат се чрез стихове и песни, изучават количествата, скрити в хляба и в супата; записват с числа танците; рисуват цветовете на своите чувства! Опознават “настроенията” на линиите и мъките по тяхното овладяване. Съзират постъпките на своите близки описани в приказките. Сами правят и поправят куклите до като им харесат. Вълшебници, принцеси и джуджета- са самите те и другарите им от другите класове…

Някои от елементите на валдорфската педагогика са следните:

В началния курс стремежът е да се формира правилна връзка на волята и желанията с мисленето ; т.е. да се поставят основите на детския характер и морал. В практическа, трудова дейност от контакта с реалния свят се създава волева култура. Децата се научават да разсъждават въз основа на собствени наблюдения и да пренасят тези умения за свои лични, морални и социални проблеми. Те са поощрявани да постигат най-доброто, на което са способни, без да се съревновават. Окуражавани са да оценяват собствените си постижения и тези на съучениците си обективно, но позитивно и конструктивно.

Отношенията между учителя и учениците протичат в сферата на изкуството. Учителите развиват чувство на почуда и благоговение към природните явления и към другите хора. Това създава интерес у малкото дете и уважение, и желание за знания у юношата. Върху тази основа младежите могат да развият собствен вътрешен глас на съвестта и чувство за справедливост и отговорност. Решаването на проблеми и работа в екип се научават чрез труд в социални и екологични практикуми. Те учат на съпричастие и взаимопомощ във всички области на живота.

Принципът за красота и художествена образност е водещ при преподаването на всички предмети особено в началната и прогимназиалната степен.

В началния курс, основен е методът на разказването, който се прилага по следния начин: Учителят преработва избрания текст ( приказка, легенда, басня) като формира 3 части, всяка от които се разказва за около десетина минути. Акцентира се върху същественото, описват се избрани сцени и то така, че да оживее атмосферата с характерните звуци, цветове, аромати… След това децата започват да преразказват, после скицират сцени, предават с цветове чувствата, които изпитват; изразяват ги чрез танц***, импровизират костюми, драматизират. Всичко това всяко прави според своите собствени усещания и възможности за изразяване. Всяка част се изучава по една седмица, а цялата приказка за 3-4 седмици!

В първите два класа не се използват учебници. Учителят разказва, а учениците пишат, рисуват, скицират в самоделни тетрадки, от които по-късно четат!

Друг характерен елемент е индивидуалният подход, който учителят прилага в клас от около 35 ученика. Това се постига чрез разполагане на учениците в 4 групи според основните типове темперамент и ежедневно задълбочено наблюдаване и консултиране между учителите. Внимателно и системно се насочва отделния ученик към хармонизиране неговите особености и градивното им прилагане в практически дейности. Учителят задълбочено се подготвя като обмисля предстоящия урок поотделно за всеки ученик! Провеждането на уроците, задаваните въпроси и включването на ученици в тях е съобразно с типологичните и характеровите им особености.

Недопустими са проявите на насилие, на расизъм. Учителят не формира у учениците определен мироглед. Религия се изучава факултативно, по желание.

Когато се слуша за валдорската система, първите впечатления са, че всички елементи в нея са познати и наподобяват физзарядката, трудовото обучение, опитните полета на политехническото обучение у нас през 50-те и 60-те години на миналия век. Едва когато се попадне в атмосферата на валдорфско училище, се забелязва голямата активност на учениците. Те преоткриват, сътворяват новите знания, до чийто праг биват довеждани от възпитателя.

Друго впечатление е, че има известно забавяне в предучилищната степен и в първите три години. То е, за да се даде възможност на детския организъм да се изгради пълноценно; също и за да може ученикът да възприеме чрез всичките си сетива изучаваните теми. Така се развива неговата чувствителност, създава се увереност в собствените му възможности, формира се като активна личност. Учениците се научават сами да търсят и усвояват знания непосредствено от живота!

Към ключовите моменти в образователния процес, които са в края на четвърти и на седми клас, валдорфските ученици показват че са настигнали и изпреварили в своето развитие връстниците си от другите училища. Тези са и най-подходящите моменти за смяна на училището. Практиката показва, че смяна може да се извърши по всяко време. Няколко месеца са достатъчни, за да се адаптира ученикът към новата обстановка.

От 10-ти до 12-ти клас учениците придобиват професия по избор в художествената, социалната или в производствената сфера. Който желае да следва, завършва 1 подготвителна година и се явява на матура. Процентът на успешно взелите матура валдорфски ученици е по-висок от този на завършилите държавни училища!

Успехите на валдорската педагогика идват и от това, че се акцентира върху основните тенденции на учебните предмети както и връзките между различните явления, които са органично вплетени в методиката на преподаване. Друга особеност е, че учителят не просто предава учебната тема, а се старае учениците да бъдат в добро настроение. Ведрата, емоционално обагрена атмосфера е един от елементите. За да бъде в съзвучие с настроението на учениците, валдорфският учител е подготвен във всеки момент да промени планираните дейности. Така се установяват естествени отношения между възпитател и ученик, които са невъзможни при строго планиран и проведен учебен час.

За да се придобие по-пълна представа следва да се сравнят редица организациони и методически подходи, финансовото обезпечаване на учениците, учителско-родителското самоуправление, липсата на директор са някои от интересните аспекти, които не е възможно да се изложат в няколко реда.

____________________________________________________________

* от името на фабрика “Валдорф-Астория”, към която през 1919г. се създава училище за децата на работниците.

** родителите стават съмишленици на обучението чрез участие в седмични срещи за самоуправлението на училището.

*** чрез движения се изразяват звуци, настоения, черти от характера на героите (евритмия).

К.Констaнтинов