ИВАН СТАНЕВ
Иван Митев Станев е роден на 18 май 1944 г. в с. Радювене. Завършва драматургия в Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Български киносценарист, писател, драматург, преводач. Известно време е редактор-сценарист в СИФ „Бояна”, сценарист и режисьор в ИНТЕРФИЛМ, говорител на Министерството на земеделието, говорител на Столичната община, парламентарен секретар, зам. главен редактор на в.Столица. Издава книгите Войнишки часове, Ти, който светиш, Към същото небе, Самокръст, Песен в Балкана, Под същото небе, Спомени от сънища. Сценарист на игрални филми – Бедният Лука, Една одисея из Делиормана, Горски хора, Къшей хляб за пътника, документални – Омуртаг, Родопска сватба, Жеравна, Училище за красота, Крепост в Балкана и др. Носител е на отличия от кинофестивалите във Варна, Дамаск (Сирия), Монте Карло, Турция и Златен медал от Съюза на независимите български писатели по повод неговия юбилей (2004 г.)
ПРОСТИ НА ГЛАДНИЯ…
чрез хляба
ти си вкусил
от сълзите му.
Прости на Честния –
той никога
от никого не крие
сълзите си.
Прости на Буйния –
сълзите му
ги е отронил вятъра.
Прости на Силния –
той няма сили
сам да си прости.
Но никога
за нищо не прощавай
на Слабия – той сам
ще си прости.
СТАРЦИТЕ
В неделя, в понеделник – все едно:
за тях денят е винаги неделя…
Но не към магазините за мляко
отиват сутрин много рано старците
и не след детските колички в парка
вървят до вечерта – към свойте сенки
отдалечават си от тях с бастуни, виждаш ги
дори без очила… В съня си често
дочуват викове на нощни птици.
И затова обичат само утрото
на следващия ден, когато внуците
ще ги подсетят весело, че днес е
четвъртък или петък – все едно:
неделя е… В най-кратката неделя
ще се препънат в сенките си старците,
ще ги прегърнат, ще се слеят с тях…
От небето дълго ще валят
зезди като изпуснати бастуни.