ИВАН  СТАНЕВ

Иван Митев Станев е роден на 18 май 1944 г. в с. Радювене. Завършва драматургия в Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Български киносценарист, писател, драматург, преводач. Известно време е редактор-сценарист в СИФ „Бояна”, сценарист и режисьор в ИНТЕРФИЛМ, говорител на Министерството на земеделието, говорител на Столичната община, парламентарен секретар, зам. главен редактор на в.Столица. Издава книгите Войнишки часове, Ти, който светиш, Към същото небе, Самокръст, Песен в Балкана, Под същото небе, Спомени от сънища. Сценарист на игрални филми – Бедният Лука, Една одисея из Делиормана, Горски хора, Къшей хляб за пътника, документални – Омуртаг, Родопска сватба, Жеравна, Училище за красота, Крепост в Балкана и др. Носител е на отличия от кинофестивалите във Варна, Дамаск (Сирия), Монте Карло, Турция  и Златен медал от Съюза на независимите български писатели по повод неговия юбилей (2004 г.)

ПРОСТИ  НА  ГЛАДНИЯ…

чрез хляба

ти си вкусил

от сълзите му.

Прости на Честния –

той никога

от никого не крие

сълзите си.

Прости на Буйния –

сълзите му

ги е отронил вятъра.

Прости на Силния –

той няма сили

сам да си прости.

Но никога

за нищо не прощавай

на Слабия – той сам

ще си прости.

СТАРЦИТЕ

В неделя, в понеделник – все едно:

за тях денят е винаги неделя…

Но не към магазините за мляко

отиват сутрин много рано старците

и не след детските колички в парка

вървят до вечерта – към свойте сенки

отдалечават си от тях с бастуни, виждаш ги

дори без очила… В съня си често

дочуват викове на нощни птици.

И затова обичат само утрото

на следващия ден, когато внуците

ще ги подсетят весело, че днес е

четвъртък или петък – все едно:

неделя е… В най-кратката неделя

ще се препънат в сенките си старците,

ще ги прегърнат, ще се слеят с тях…

От небето дълго ще валят

зезди като изпуснати бастуни.