“Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българите гласуваха Бойко Борисов, мускулестият бивш полицейски шеф, да стане техен премиер. Той им обещаваше да не пожали никого и нищо в борбата с организираната престъпност. Със сигурност успя да направи нещо различно. Днес телевизионните новини съобщават за операции с ярки имена като “Октопод” и арестуването на хора със зловещи прякори като “Трактора”. Атмосферата на недосегаемост, която беше превзела България, общо взето си отиде.”

Така започва статия за България в петъчния брой на британското сп.”Икономист”, разпространена в аванс на интернет адреса на изданието. Заглавието е Guarding the guardians, което е част от британския превод на латинския израз Quis custodiet ipsos custodes? (Кой пази пазачите?).

Подзаглавието е “Добре посрещнатата атака срещу корупцията събуди някои страхове от полицейска държава”.

В статията се изброява, че бившият премиер Сергей Станишев е обект на две разследвания, включително за загуба на секретни документи, а някои негови бивши министри са разпитвани за корупция, небрежност и злоупотреба с власт. Една от по-значимите “жертви” е бившият министър на отбраната Николай Цонев, който беше оковен в белезници, а прокурор му крещеше, допълва “Икономист”. Никой от обвинените още не е изправен пред съд, посочва изданието.

“Новият стил със сигурност се харесва на обикновените българи. Твърдолинейният вътрешен министър Цветан Цветанов сега замести Борисов като най-популярният политик в страната. Но някои се опасяват, че цената на тази битка (с корупцията – бел.ред.) може да се окаже лошо управление от друг порядък: все още слабо върховенство на закона и дори завой към нещо, което може да изглежда като полицейска държава.”

“Икономист” продължава с обяснение, че сега службите проверяват всеки, който се кандидатира за висок пост в администрацията с цел във властта да попадат само хора “с чисти ръце”.

“На практика това развързва ръцете на информатори и апаратчици от спецслужбите. Атаката също така парализира публичната администрация. “Преди администрацията не правеше нищо без подкуп. Сега те просто не правят нищо”, казва Иван Кръстев, директор на Центъра за либерални стратегии в София. Това забавя, между другото, и вече възмутително бавното усвояване на пари от Европейския съюз”, се казва в статията.

“Най-голямото предизвикателство е да се пазят пазачите като се създаде строга законова рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити да се реформира разнебитеното българско правораздаване общо взето са били безплодни. “Кучетата пазачи” на ЕС, които някога лаеха предупредително, сега изглежда са се отказали”, продължава коментарът.

Изданието посочва, че българските съдилища действат ужасяващо бавно и когато ги обвинят в това, съдиите отвръщат, че събраните от полицията доказателства издишат. Но когато беше разкрито, че един лобист с доста връзки е можел на практика да назначава висши съдии, малцина от споменатите бяха принудени да подадат оставка и никакво разследване нe беше предприето, допълва “Икономист”.

“Нещо повече, малко от всичко това получава публичния натиск, който заслужава. Повечето големи медии са с мъглява собственост, което оставя журналистите им уязвими на външен натиск и с незначително влияние. Телевизионните новини може да изглеждат като реклама на гангстерски филм. Но правосъдието и шоубизнесът са съвсем различни неща.”