Масирано полицейско присъствие има тази сутрин в Ловеч, съобщи агенция “Фокус”.

От източници в ловешката полиция стана ясно, че върви операция по изземване на документи в четири офиса и на три домашни адреса.

Полицейските действия са срещу Алейдин Алиев – Алчо. Изземват се документи, свързани с хлебопроизводство, поточни линии, машини за производство на хляб, и основно – за незаконна сеч и износ на дървесина в района на Ловеч.

Малко повече инфо за Алчо

За повечето от жителите на Ловеч Алчо е живият приятел и наследник на застреляния през септември 1993 г. Стефан Мирославов-Крушата.
Минути след като новината за покушението срещу приятеля му стигна до него Алчо изрече фразата “Аз съм следващият!” и така попадна във вестникарските страници. Четири години след като тялото на Мирославов легна в гробищата на родното му село, Алчо е наследникът, който контролира Ловеч и района.
Четвърти септември 1993 г. е първата черна дата в историята на борческата мафия и денят, в който Алчо се превръща от дясната ръка на Крушата в бос на Ловешкия район. Около 20 часа вечерта на 7 километра от Ловеч убиец застреля в главата безспорния борчески лидер в района Стефан Мирославов Ивайлов, известен повече като Крушата.
Историята около неговата смърт все още тъне в мъгла. Крушата тръгнал за София с вишневия си мерцедес кабрио веднага след футболен мач на “Лекс” и “Ботев”. Негови приятели тогава споделиха в пресата, че Крушата имал среща с приятелката си в София. Алчо също е трябвало да пътува със Стефан за София, но в последния момент се отказал и Крушата потеглил сам за столицата.
Убиецът го причакал на завоя на седмия километър от Ловеч. Застанал на малка височинка над пътя, откъдето е държал на мушка мерцедеса на бореца. След това изстрелял три куршума. Единият отнесъл лявото странично огледало, вторият се забил в седалката и третият пронизал Крушата в главата под дясното око. Мерцедесът продължил и се блъснал в укрепителна бетонна стена на завоя. Десетина минути по-късно случайна кола открила убития борчески бос в катастрофиралия мерцедес, чийто двигател продължавал да работи. Новината за смъртта на човека, от когото са се страхували всички в Ловешко, бързо обикаля града и на мястото се струпват стотина негови приятели и роднини.
Погребението на убития се превърна в манифестация на бивши и настоящи борци, които заляха малкото Кирчево с луксозни западни автомобили, черни костюми и тъмни слънчеви очила.

Кой е Крушата?

Роденият в село Кирчево помак е държал в страх целия Ловешки район, твърдяха след смъртта му хората там. “Той до голяма степен беше травматизирал града – тогава се зараждаха силовите групировки и страхът беше голям”, спомня си 4 години след убийството на Мирославов Галя Маринова – районен прокурор на Ловеч.
Стефан Мирославов Ивайлов е борец, класически стил, който има две републикански титли за младежи, едно второ място на европейско първенство в Дания и второ място на световното в Колорадо спрингс. Последната му титла е през 1992 г., когато става републикански шампион в категория до 82 килограма.
Спортната му кариера започва от Ловеч. Там родителите му го записват в спортното училище и Крушата става пионерски шампион. След това го приемат в спортния интернат “Олимпийски надежди”. В това училище Крушата се сприятелява с бъдещите босове, които по-късно формират прословутата “Бригада на борците” и той става неизменна част от тях.
През 1988 г. лейтенант Стефан Мирославов, който вече е спортист на ЦСКА, е осъден за побой на 2 години затвор от Военния съд. Осем месеца от тях той излежава в Казичене. Помилван е през 1990 г. от тогавашния президент Петър Младенов. Заедно със съратниците си от тепиха започва да прави набези по магистралата около мотел “Божура” и “Изток”. По това време борците контролират грабежите, проститутките и валутните измами на мотелите.
След това Крушата започва бизнес с брат си Иван Цайса и Гришата (сегашния президент на “Литекс” Гриша Ганчев). Крушата, Гришата и Цайса наели под наем два склада в тържището “Илиенци”, където продавали домакински уреди, цигари и алкохол. Полицейски източници твърдят, че Крушата е участвал в кражбата на два ТИР-а с бяла техника, които след това пласирал на “Илиенци” чрез няколко фирми фантоми. Доказателства за това не били намерени.
Борецът обаче е бил основна фигура в контрабандата на крадени автомобили в България. В малките селца около Ловеч полицията откри няколко работилници, където се префасонирали крадените коли. Месец преди убийството на Мирославов в село Малък Вършец беше разкрита подобна работилница. В нея бяха намерени 16 крадени коли.
Според анализи на МВР работилниците там са се контролирали от така наречената помашка мафия, чийто бос по това време е бил Крушата. Поне 4-5 изнасилвания тежат на съвестта на местния бос, казаха след смъртта му хората от Ловеч. В полицията обаче има само две следствия срещу него за нанасяне на побой. Борецът имал отвратително пиянство, ставал сприхав, пребивал без повод, трошал заведения. От юмруците му си патили дори униформени полицаи и местни следователи.
Месец и половина преди да бъде застрелян, Крушата участва в два побоя в Ловеч. След пиянски купон той пребил бармана на заведението “Бръшляна”. След това отишли в друго заведение и потрошили и племенника на братята каратисти Магеранови. Каратистите отговорили и се стигнало до масово меле.
Крушата няколко пъти е бил задържан в полицията в Ловеч, но бързо е пускан, защото от страх никой не е искал да свидетелства срещу него. Три гилзи от 7.62-милиметрово оръжие откриха полицаите на мястото, където е лежал убиецът му. Първоначалната версия беше, че те са от автомат “Калашников”. По-късно експертизата доказа, че гилзите са от полуавтоматична карабина “Самозарядний Симонова”, която също стреля със 7.62-милиметрови патрони. Карабината се използва от снайперисти в армията. Следите от гуми на джип, гилзи и хартийки от бонбони бяха всичко, което намериха полицаите на височинката, откъдето е стрелял професионалният килър. Отлично избраното място, откъдето убиецът е следял профучаващия мерцедес, и точната стрелба бяха повод да се мисли, че става въпрос за професионалист. Оставените улики обаче дадоха повод за съмнения в това. Следственият експеримент доказа, че точността на изстрелите се дължи до голяма степен на случайност.
Няколко бяха

Версиите за смъртта

на бореца. В част от тях се говореше за преразпределение на територии в контрабандата на автомобили, отмъщение заради изнасилвания и обиди, намеса в наркотрафика или петролния бизнес. Много се говори, че украинската мафия е поръчала убийството му, защото Крушата участвал в умъртвяването на Валерия Силаруб в дискотека “Златна ябълка” през 1991 г. Полицията отхвърли и тази версия, защото борецът имал алиби.
През 1993 г. версията за петролни доставки, в които Крушата се намесил, се застъпваше най-сериозно. Тя се подхранваше от близките отношения между Стефан Мирославов и петричкия бизнесмен Иван Кочев-Чомбе. По това време се твърдеше, че малко преди смъртта си Крушата е ходил в Гърция, за да води преговори за внос на горива в ембаргова Югославия. Там се срещнал със загадъчен италианец, от когото бил възхитен.
В сделката бил посветен и Чомбе, който по това време контролираше този бизнес в Петрич. Кочев обаче отрече изобщо да е имал съвместни проекти с убития. След смъртта на Крушата не избухна гангстерска война. Борците продължиха да контролират Ловешко. Името му остана единствено като първия убит бос на борците в новата ни история. Четири години никой не успя да открие нищо повече за покушението освен оставените улики от килъра на Крушата. Следствието срещу неизвестния убиец беше спряно 2 месеца след изстрелите на ловешкия път. През май 1994 г. дело № 2441/93 за убийството беше отново възобновено и отново спряно.
Щафетата в Ловеч пое приятелят на Крушата Алейдин Асанов Алиев-Алчо. Сега той се смята за наместника на ВИС-2 в района. Биографията на Алчо наподобява тази на Крушата. Той е от близкото село Бежаново. И той е борец, но не с такава обещаваща кариера като на Мирославов. Алчо също е съден за побой като Крушата. Досието му в полицията обаче неясно защо е чисто. В момента срещу него има заведени още 3 дела за побой. Кара “Мерцедес 500”, но се твърди, че има и джип “Гранд Чероки”, VW и “Мерцедес 230”. Подозират го в рекет, изнудвания, търговия с крадени автомобили, но никой не е успял все още нищо да докаже.
Сочен е за безспорен лидер на силовите структури в Ловеч. Няколко души представляват най-близкото му обкръжение. Николай Мотков, Димитър Боев, Венцислав Тодоров, Николай Капелов-Чапай и Антонион Дермашки са хората, на които Алчо разчита във всеки един момент. Срещу някои от тях има заведени дела, но няма съдени.
Алиев беше ранен след масов бой през април 1995 г. Борецът беше прострелян в крака в снекбара на хотел “Ловеч”, след като няколко охранители нападнаха групата му и пребиха с бухалки приятелите му. В болница беше приет съратникът на Алчо Николай Мотков. Според информация на полицията тогава сблъсъкът бил между борци и каратисти.