Смятам, че полемиката относно жизнеността на социализма е излишна, но изглежда не е съвсем ясно с какво се храни той и откъде черпи енергията си. Социализмът е във възход точно във времето и мястото, когато не е в доминираща позиция.

Определението на социализма е сложно, както е сложно и определението на неговия антипод – капитализма. Нито едно от двете не е даденост, а става дума за състояние на обществените, икономическите и политическите отношения.
Тук голяма роля играят така наречените трудово-правни отношения или иначе казано отношенията между инициативната част в икономиката в лицето на държателя на капитала от една страна и трудовата сила в лицето на наемника.

Двете не могат едно без друго. Работата, интелекта и парите вървят заедно, а парите са мерилото.

В отношенията между работодател и наемник е едно от ключетата за вратата към социализма.
Липсата на баланс в тези отношения е храната на протосоциализма.

Когато капитализмът е от вида дивашки, тогава наемника остава с впечатлението, че не е друго освен необходима подробност…
Балансът на отношенията е определящ, защото наемника не е просто бачкатор, но е и политически активен индивид.

Днешната българска държава ГЕРБ нарушава баланса, като го оправдава с мерки срещу “фалшивите” болнични. Идеята е държавата ГЕРБ само да прибира.

Какво вижда наемника – държавата ГЕРБ ме прецаква, като ми бърка в джоба >> тя е против мен >> тя обслужва “ония” … Така се създава пролетариат.
А всъщност държавата ГЕРБ ебава бинеса не по-малко, отколкото прави това и със самите наемници.