“Сопот” е българският Балатон. През седмица съм с въдица на нашия язовир и трябва да ви кажа, че по нищо не отстъпва на унгарското езеро, където в тамошен хотел съм работил близо петилетка!” Това твърди 45-годишният майстор на такъма Иван Петров от Велико Търново.

Той е един от десетките риболовци от двете страни на Балкана, за които яз. “Сопот” е началото и края на рая. Водоемът е четвъртият по големина язовир в България. Дълъг е 7 км и е широк 2 км. Намира се западно от Ловеч и е чудесно място за отдих, плаж, водни спортове и воден туризъм. Тук се лови бяла риба, толстолоб, шаран и уклей. В региона има почивни бази, частни вили и заведения, а през почивните дни по бреговата ивица на “Сопот” израстват сякаш изпод земята цели палаткови селища.

Днес горният край на язовира е предпочитаното землище за бивакуващите с денонощия въдичари. Там е устието на река Топля, която формира основния водосбор на водоема, както и рибата в момента. В местността Мугурицата откъм с. Голяма Желязна на Гергьовден там заискри най-многолюдния стан с шатри и каравани с всички цветове на дъгата, и с цял пристан от рибарски лодки, оборудвани с уреди и пособия, последна дума на техниката.

Сред най-упоритите поклонници на “Сопот” е Коко Иванов от София. Столичанинът със снага на Гаргантюа е служител на веригата магазини за дома и градината с масови и луксозни стоки. Неговото блестящо чувство за хумор е единствената причина да бъде навестяван често дори от екипите на Териториалното звено на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ – Ловеч.

Стефан Цолов от София е сред въдичарите на “Сопот”, които умеят да ловят риба еднакво добре както от твърдата земя, така и от лодка. В момента в улова се доверява най-вече на карбонови въдици. Тези дни в т.нар. Дядо-Банчов залив той успя да хвърли на дъното на лодката си две едростнажни бели риби – от тях едната бе 6-килограмова, а другата – трикилограмова.

Според шефа на ИАРА-Ловеч д-р Йордан Найденов сред влюбените в риболова в “Сопот” е един телевизионер – Боби от bTV. Той бил забелязан за последно с арсенал от въдици за шаран в Лесидренския залив на язовира на Гергьовден.

“Бе малко подранил. Тук шаранът бута, след като прецъфти глогинката или подир 20 май, когато той вече си е хвърлил хайвера. Не знам Боби как се е оправдал за празния си живарник пред своя приятел риболовец и оператор в bTV Иван Филчев” – каза д-р Найденов.

Според него била добра практиката през периода на забраната да има водни обекти, разрешени за любителски риболов. Ползите от нея не били малко. На първо място, риболовците щели да устоят чрез нея на изкушенията на бракониерството. Второ, издаването на риболовни билети нямало да секне, а с него и – приходите от тях в държавния бюджет. Трето, мощната индустрия и търговия с риболовни принадлежности, и консумативи ще бъдела спасена от загуби през този период. Четвърто, потокът риболовци към язовирите ще притеснявал бракониерите да вършат престъпните си деяния. И не на последно място през най-красивия период на пролетта, месец май, законните въдичари имали възможността да спортуват, да се любуват на природата и да живеят здравословно.